САМОУНИЖÀВАМ СЕ, -аш се, несв.; самоунижà се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. Унижавам сам себе си. Толкова подчинения и унижения сме претърпели, че вече сме готови да се самоунижаваме винаги и навсякъде. Г. Данаилов, КОС, 143. Спартанците ги [ахейците] презирали и ги наказвали даже и тогава, когато не заслужвали наказание, за да не забравят, че са роби, принуждавали ги да се самоунижават и надсмиват над себе си. Г. Дерманчев, СИ, 110. Народ, който се самоуважава, за нищо на света не трябва да се самоунижава. Ст. Чилингиров, КДБ, 12.